Планът за възстановяване е като нова кръпка на Бойкова магистрала
Прехваленият от държавното управление на Бойко Борисов План за възобновяване и резистентност, от който България се чака да получи 12.5 милиарда лева до 2026 година, се оказа ябълката на раздора в новия парламент и отнесе съществени рецензии от бизнеса. Ясно е, че документът не може да се преработи напълно, тъй като гоним периоди, само че може да се поправят неизпълнимите цели и да се запълнят пропуските.
Анти-ГЕРБ партиите в Народното събрание настояха кабинета в оставка да показа документа дружно с всичките му приложения и задължи премиера Бойко Борисов да се яви " на изпит " по него още тази седмица. Това докара до незабавното издание на финалния вид на проекта в края на петъчния ден (16 април), а в понеделник (19 април) се разбра, че Борисов още веднъж се е контузил и в сряда няма да се появи в Народното събрание.
Списъкът с планове на ГЕРБ си е същият, само че спомагателните няколкостотин милиона отиват главно за водородни вложения, нови газопроводи и ваучери за цифрови умения. Проблемът е, че и тук ясно проличава почеркът на държавното управление всичко да се изсипва в последния миг и да наподобява като закърпена дупка на автомагистрала.
В същото време
бизнесът дефинира документа като " национално творчество "
и предложи промени. Основният апел е проектът, който може доста да усъвършенства бизнес средата и живота на българите, да не се употребява за политически и популистки цели.
Бизнесът желае повече информация, за да се ориентира в показания от Томислав Дончев документ. Някои от по-запознатите намират част заложените за осъществяване параметри за неизпълними. Председателят на Стопанската камара Радосвет Радев, да вземем за пример, разчете проекта като " национално творчество ", в който всеки може да каже каквото си изиска.
За зелена стопанска система ще отидат 37% от предстоящите 12 милиарда лева, а други 20% - за цифровизация. Според Радев и Господ да слезе на земята, не може да промени тези параметри. Затова създателите на проекта също би трябвало да се съобразят с условията, а не със личните си цели.
Асоциацията на индустриалния капитал в България кардинално поддържа проекта, само че упорства да бъдат обезпечени спомагателни средства в размер на 1.4 милиарда лева за поддръжка на предприятията и за поощряване на вложенията и нововъведенията. Причината е, че заложеният в документа кумулативен напредък на Брутният вътрешен продукт от 21.7% за интервала 2021-2025 година не е задоволително упорит и че би трябвало
да се преследва най-малко 6% растеж на годишна база .
За да бъде реализиран този напредък, са нужни още средства, които могат да се обезпечат чрез трансформиране на грантове в нисколихвени заеми (основно при финансирането на планове за енергийна ефективност).
Необходими са и спомагателни средства от най-малко 300 млн. лева по предвидената мащабна ваучерна стратегия за придобиване на базови цифрови умения. Не са задоволителни и средствата за поощряване на производството и съхранението на електрическа сила от ВЕИ за лични потребности на предприятията и семействата. За да е ефикасна програмата са нужни най-малко 700 млн. лв..
Бизнесът предлага да се дефинира кои тъкмо действия
ще бъдат финансирани безплатно
и кои - с други финансови принадлежности.
АИКБ предлага акцентът да е върху безвъзмездната финансова помощ за българските компании, тъй като отдаването на приоритет на финансовите принадлежности би довело до стимулиране на дългова серпантина в индустриалния бранш на България и липса на действителна капиталова помощ за българските предприятия през идващите седем години. Причината за това е влошената ликвидност и платежоспособност на предприятията.
Друг сериозен пропуск е финансирането за развиване на Северозападния район. Борисов постоянно се биеше в гърдите, че напълно скоро този регион ще догони останалите, само че в проекта за възобновяване това желание не е заложено. Бизнесът предлага като незабавна мярка в плана да се впишат текстове, които осигуряват неговото предпочитано стимулиране, най-много по програма " Иновации и напредък ".
Пълното малоумие в този проект е,
че най-големият бонус от новото систематизиране на парите от Европейски Съюз е за държавната компания " Булгартрансгаз " , която стана фаворитка на Борисов заради строителството на " Турски поток ". Тя ще получи близо 3 милиарда лв., до момента в който в предходния вид на проекта се предвиждаше към нея да бъдат ориентирани 333 млн. лева за нови газопроводи за разбъркан транспорт на природен газ и водород.
Повече пари са планувани и за четири ТЕЦ-а - " Марица-изток 2 ", " Бобов дол " и американските " КонтурГлобал Марица-изток 3 " и " Ей И Ес Гълъбово " - 434.3 млн. лева. или със 101 млн. лева от горната страна.
Не би ли следвало тези пари да са предопределени за подема на българския частен и необлагодетелстван до момента от страната бизнес? Това е основният въпрос, без отговор на който никакъв оздравителен проект не е нужно да се показва в европейските структури.
Природозащитниците пък регистрират значими пропуски в неналичието на огромни ограничения за запазване на природата, устойчивото земеделие и действителна промяна към нисковъглеродна стопанска система. Според тях в документа са заложени цели, които будят терзания, като да вземем за пример предлагането за инвестиция от 800 милиона лв. в държавната компания “Напоителни системи ”.
Може и да не спазим периода, само че не това е казусът!
Настояването на настоящето държавно управление българския проект да се пусне до 30 април в Европейската комисия, тъй като в противоположен случай няма да получим финансиране тази година е меко казано пресилено. Евроинституциите обясниха, че не е фатално, в случай че този период бъде придвижен напред във времето, защото регистрират че следва избор на ново държавно управление у нас.
Още повече, че други 10 страни към момента не са утвърдили този проект, а в Германия се намеси даже Конституционния съд, който оспорва легитимността на желанието на Европейска комисия да подкрепя непосредствено обособените страни-членки на общността.
Очакванията са страните, които първи внесат своите проекти да получат първото финансиране в края на юни или началото на юли, а закъснелите чак през есента.
След одобрение на проекта България може да получи 13% от общия размер на безвъзмездното финансиране под формата на задатък. При най-хубаво стичане на събитията страната ни ще получи 1.5 милиарда лв. през есента. Така че България не трябва да бави дълго изпращането на документа, защото ще отсрочи приемането на тази сума напред във времето. Ако задатъкът постъпи още през 2021 година, ще бъде разполагаем за покриване на ликвидни потребности през тази бюджетна година.
Мекици, джанти и дубайски фурми цъфнаха в проекта
Последният вид на документа беше оповестен толкоз незабавно, че администрацията позволи голям механически гаф. В продължение на часове жителите, четящи плана на националния оздравителен проект, имаха опция да го дописват и редактират, защото бе качен като файл в Гугъл Drive с отключена опция за редакция.
Новината за " големите цифровите умения " на администрацията бързо се популяризира в обществените медии и файлът замязя на графитите по надлез " Надежда ". Потребители добавиха точки като “Ходи пеш ”, “Продавам две джанти ”, “Кафе и кроасан, апелирам ”, “Вече два часа очаквам мекици с кафе? Какво е това едва обслужване?! ”. “Тук съм единствено да запитвам къде са ми дубайските фурми? ”, " Джопко Бибитков ", както и закани, колажи и смешки на гърба на премиера.
Находчиви читатели написаха на администрацията, че решението на казуса лишава няколко минути за всеки, осведомен с Гугъл Drive, или малко повече, в случай че просто можеш да четеш британски - просто файловете би трябвало да се заключат за редактиране.
По-сериозната страна на казуса е, че правителството похарчи доста пари за цифровизация на ръководството, а то самото остана необразовано. Въпросът е защо и къде са отишли изхарчените 2 милиарда лв.?
Анти-ГЕРБ партиите в Народното събрание настояха кабинета в оставка да показа документа дружно с всичките му приложения и задължи премиера Бойко Борисов да се яви " на изпит " по него още тази седмица. Това докара до незабавното издание на финалния вид на проекта в края на петъчния ден (16 април), а в понеделник (19 април) се разбра, че Борисов още веднъж се е контузил и в сряда няма да се появи в Народното събрание.
Списъкът с планове на ГЕРБ си е същият, само че спомагателните няколкостотин милиона отиват главно за водородни вложения, нови газопроводи и ваучери за цифрови умения. Проблемът е, че и тук ясно проличава почеркът на държавното управление всичко да се изсипва в последния миг и да наподобява като закърпена дупка на автомагистрала.
В същото време
бизнесът дефинира документа като " национално творчество "
и предложи промени. Основният апел е проектът, който може доста да усъвършенства бизнес средата и живота на българите, да не се употребява за политически и популистки цели.
Бизнесът желае повече информация, за да се ориентира в показания от Томислав Дончев документ. Някои от по-запознатите намират част заложените за осъществяване параметри за неизпълними. Председателят на Стопанската камара Радосвет Радев, да вземем за пример, разчете проекта като " национално творчество ", в който всеки може да каже каквото си изиска.
За зелена стопанска система ще отидат 37% от предстоящите 12 милиарда лева, а други 20% - за цифровизация. Според Радев и Господ да слезе на земята, не може да промени тези параметри. Затова създателите на проекта също би трябвало да се съобразят с условията, а не със личните си цели.
Асоциацията на индустриалния капитал в България кардинално поддържа проекта, само че упорства да бъдат обезпечени спомагателни средства в размер на 1.4 милиарда лева за поддръжка на предприятията и за поощряване на вложенията и нововъведенията. Причината е, че заложеният в документа кумулативен напредък на Брутният вътрешен продукт от 21.7% за интервала 2021-2025 година не е задоволително упорит и че би трябвало
да се преследва най-малко 6% растеж на годишна база .
За да бъде реализиран този напредък, са нужни още средства, които могат да се обезпечат чрез трансформиране на грантове в нисколихвени заеми (основно при финансирането на планове за енергийна ефективност).
Необходими са и спомагателни средства от най-малко 300 млн. лева по предвидената мащабна ваучерна стратегия за придобиване на базови цифрови умения. Не са задоволителни и средствата за поощряване на производството и съхранението на електрическа сила от ВЕИ за лични потребности на предприятията и семействата. За да е ефикасна програмата са нужни най-малко 700 млн. лв..
Бизнесът предлага да се дефинира кои тъкмо действия
ще бъдат финансирани безплатно
и кои - с други финансови принадлежности.
АИКБ предлага акцентът да е върху безвъзмездната финансова помощ за българските компании, тъй като отдаването на приоритет на финансовите принадлежности би довело до стимулиране на дългова серпантина в индустриалния бранш на България и липса на действителна капиталова помощ за българските предприятия през идващите седем години. Причината за това е влошената ликвидност и платежоспособност на предприятията.
Друг сериозен пропуск е финансирането за развиване на Северозападния район. Борисов постоянно се биеше в гърдите, че напълно скоро този регион ще догони останалите, само че в проекта за възобновяване това желание не е заложено. Бизнесът предлага като незабавна мярка в плана да се впишат текстове, които осигуряват неговото предпочитано стимулиране, най-много по програма " Иновации и напредък ".
Пълното малоумие в този проект е,
че най-големият бонус от новото систематизиране на парите от Европейски Съюз е за държавната компания " Булгартрансгаз " , която стана фаворитка на Борисов заради строителството на " Турски поток ". Тя ще получи близо 3 милиарда лв., до момента в който в предходния вид на проекта се предвиждаше към нея да бъдат ориентирани 333 млн. лева за нови газопроводи за разбъркан транспорт на природен газ и водород.
Повече пари са планувани и за четири ТЕЦ-а - " Марица-изток 2 ", " Бобов дол " и американските " КонтурГлобал Марица-изток 3 " и " Ей И Ес Гълъбово " - 434.3 млн. лева. или със 101 млн. лева от горната страна.
Не би ли следвало тези пари да са предопределени за подема на българския частен и необлагодетелстван до момента от страната бизнес? Това е основният въпрос, без отговор на който никакъв оздравителен проект не е нужно да се показва в европейските структури.
Природозащитниците пък регистрират значими пропуски в неналичието на огромни ограничения за запазване на природата, устойчивото земеделие и действителна промяна към нисковъглеродна стопанска система. Според тях в документа са заложени цели, които будят терзания, като да вземем за пример предлагането за инвестиция от 800 милиона лв. в държавната компания “Напоителни системи ”.
Може и да не спазим периода, само че не това е казусът!
Настояването на настоящето държавно управление българския проект да се пусне до 30 април в Европейската комисия, тъй като в противоположен случай няма да получим финансиране тази година е меко казано пресилено. Евроинституциите обясниха, че не е фатално, в случай че този период бъде придвижен напред във времето, защото регистрират че следва избор на ново държавно управление у нас.
Още повече, че други 10 страни към момента не са утвърдили този проект, а в Германия се намеси даже Конституционния съд, който оспорва легитимността на желанието на Европейска комисия да подкрепя непосредствено обособените страни-членки на общността.
Очакванията са страните, които първи внесат своите проекти да получат първото финансиране в края на юни или началото на юли, а закъснелите чак през есента.
След одобрение на проекта България може да получи 13% от общия размер на безвъзмездното финансиране под формата на задатък. При най-хубаво стичане на събитията страната ни ще получи 1.5 милиарда лв. през есента. Така че България не трябва да бави дълго изпращането на документа, защото ще отсрочи приемането на тази сума напред във времето. Ако задатъкът постъпи още през 2021 година, ще бъде разполагаем за покриване на ликвидни потребности през тази бюджетна година.
Мекици, джанти и дубайски фурми цъфнаха в проекта
Последният вид на документа беше оповестен толкоз незабавно, че администрацията позволи голям механически гаф. В продължение на часове жителите, четящи плана на националния оздравителен проект, имаха опция да го дописват и редактират, защото бе качен като файл в Гугъл Drive с отключена опция за редакция.
Новината за " големите цифровите умения " на администрацията бързо се популяризира в обществените медии и файлът замязя на графитите по надлез " Надежда ". Потребители добавиха точки като “Ходи пеш ”, “Продавам две джанти ”, “Кафе и кроасан, апелирам ”, “Вече два часа очаквам мекици с кафе? Какво е това едва обслужване?! ”. “Тук съм единствено да запитвам къде са ми дубайските фурми? ”, " Джопко Бибитков ", както и закани, колажи и смешки на гърба на премиера.
Находчиви читатели написаха на администрацията, че решението на казуса лишава няколко минути за всеки, осведомен с Гугъл Drive, или малко повече, в случай че просто можеш да четеш британски - просто файловете би трябвало да се заключат за редактиране.
По-сериозната страна на казуса е, че правителството похарчи доста пари за цифровизация на ръководството, а то самото остана необразовано. Въпросът е защо и къде са отишли изхарчените 2 милиарда лв.?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ